Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
20.06.2008 г., 12:13 ч.

Когато порасна 

  Поезия » Друга
1174 0 37
Ти знаеш, че често обичам да бягам.
От теб и от другите. В моята крепост.
Забравям къде е чертата на прага.
Забравям за всичката скътана смелост.


Понякога хвърлям смеха си. По детски.
Когато нахапе до болка устата ми.
И дълго се сърдя. На теб не ти пречи.
Сглобяваш го фино сред сълзи нечакани.


Но пак ще избягам. Ела, изпрати ме.
Да знаеш къде ще те чакам след време.
Когато съм силна. Навярно простил ми,
без укор и страх ще ме вземеш със тебе.


Разбра ли къде ще е нашата среща?
Нали ти показах... На ъгъла, в дясно.
Поглеждай нататък. Прави го по-често.
Ще дойдеш ли там... когато порасна?

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??