Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
Jun 20, 2008, 12:13 PM

Когато порасна 

  Poetry » Other
1230 0 37
Ти знаеш, че често обичам да бягам.
От теб и от другите. В моята крепост.
Забравям къде е чертата на прага.
Забравям за всичката скътана смелост.


Понякога хвърлям смеха си. По детски.
Когато нахапе до болка устата ми.
И дълго се сърдя. На теб не ти пречи.
Сглобяваш го фино сред сълзи нечакани.


Но пак ще избягам. Ела, изпрати ме.
Да знаеш къде ще те чакам след време.
Когато съм силна. Навярно простил ми,
без укор и страх ще ме вземеш със тебе.


Разбра ли къде ще е нашата среща?
Нали ти показах... На ъгъла, в дясно.
Поглеждай нататък. Прави го по-често.
Ще дойдеш ли там... когато порасна?

© Елица Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??