Когато порасна - на Колето от Царево
Дядо ми е стар моряк,
и в морето влезе пак
рано, рано, в зори
с мрежи риба да лови.
От пристана отплува в тъмата
лодката развяла си платната,
като чайка в синьото небе,
в полет разперила криле.
Голям да порасна веднъж,
да стана истински мъж,
тогава от пристана в зори
ще отплувам за далечни страни.
На голям кораб в океана
аз ще бъда капитана,
ще го водя смело, без проблеми,
сред бурните вълни големи.
Щом след време се завърна,
моят дядо ще прегърна
и ще видя радостта да плаче,
че пораснало е малкото юначе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Яндов Todos los derechos reservados
