17.09.2023 г., 14:04  

Когато порасна - на Колето от Царево

970 1 4

Дядо ми е стар моряк,

и в морето влезе пак

рано, рано, в зори

с мрежи риба да лови.

 

От пристана отплува в тъмата

лодката развяла си платната,

като чайка в синьото небе,

в полет разперила криле.

 

Голям да порасна веднъж,

да стана истински мъж,

тогава от пристана в зори

ще отплувам за далечни страни.

 

На голям кораб в океана

аз ще бъда капитана,

ще го водя смело, без проблеми,

сред бурните вълни големи.

 

Щом след време се завърна,

моят дядо ще прегърна

и ще видя радостта да плаче,

че пораснало е малкото юначе.

 

                

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

24 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...