17.09.2023 г., 14:04  

Когато порасна - на Колето от Царево

954 1 4

Дядо ми е стар моряк,

и в морето влезе пак

рано, рано, в зори

с мрежи риба да лови.

 

От пристана отплува в тъмата

лодката развяла си платната,

като чайка в синьото небе,

в полет разперила криле.

 

Голям да порасна веднъж,

да стана истински мъж,

тогава от пристана в зори

ще отплувам за далечни страни.

 

На голям кораб в океана

аз ще бъда капитана,

ще го водя смело, без проблеми,

сред бурните вълни големи.

 

Щом след време се завърна,

моят дядо ще прегърна

и ще видя радостта да плаче,

че пораснало е малкото юначе.

 

                

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

24 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...