***
люлее още сънени тревите
и млякото на утринната нежност
потича по среброто на вълните,
кобилици извили грациозно
брега свенливо-ален да погалят
с ухания от пламналата роза
на изгрева - кървящо огледало,
издъхва бризът с моята въздишка,
шепти водата с моя воден трепет,
и грейва хоризонтът - светла нишка
от сянката ми плъзнала към тебе...
© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados
Поздрави!