***
люлее още сънени тревите
и млякото на утринната нежност
потича по среброто на вълните,
кобилици извили грациозно
брега свенливо-ален да погалят
с ухания от пламналата роза
на изгрева - кървящо огледало,
издъхва бризът с моята въздишка,
шепти водата с моя воден трепет,
и грейва хоризонтът - светла нишка
от сянката ми плъзнала към тебе...
© Забраван Забраванов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
