Забравил (Забраван Забраванов) Забравил (Забраван Забраванов)
46
16.05.2007 г., 9:44

КОГАТО ПОЗЛАТЕНОТО КРАЙБРЕЖИЕ...

781 0 4
 

***



Когато   позлатеното крайбрежие

люлее още сънени тревите

и млякото на утринната нежност

потича  по среброто на вълните,


кобилици извили грациозно 

брега свенливо-ален да погалят

с ухания от пламналата роза            

на изгрева -  кървящо огледало,


издъхва  бризът с моята въздишка,

шепти водата с моя воден трепет,

и грейва хоризонтът - светла нишка

от сянката ми  плъзнала към тебе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Забраван Забраванов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0