Забравил (Забраван Забраванов) Забравил (Забраван Забраванов)
46
16.05.2007 г., 9:44

КОГАТО ПОЗЛАТЕНОТО КРАЙБРЕЖИЕ...

789 0 4
 

***



Когато   позлатеното крайбрежие

люлее още сънени тревите

и млякото на утринната нежност

потича  по среброто на вълните,


кобилици извили грациозно 

брега свенливо-ален да погалят

с ухания от пламналата роза            

на изгрева -  кървящо огледало,


издъхва  бризът с моята въздишка,

шепти водата с моя воден трепет,

и грейва хоризонтът - светла нишка

от сянката ми  плъзнала към тебе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Забраван Забраванов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0