КОГАТО ПОЗЛАТЕНОТО КРАЙБРЕЖИЕ...
***
Когато позлатеното крайбрежие
люлее още сънени тревите
и млякото на утринната нежност
потича по среброто на вълните,
кобилици извили грациозно
брега свенливо-ален да погалят
с ухания от пламналата роза
на изгрева - кървящо огледало,
издъхва бризът с моята въздишка,
шепти водата с моя воден трепет,
и грейва хоризонтът - светла нишка
от сянката ми плъзнала към тебе...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Забраван Забраванов Все права защищены
