21 mar 2018, 11:20
Когато пътищата млъкнат
КОГАТО ПЪТИЩАТА МЛЪКНАТ
Забравен, пътят сам-самин говори,
че някога е стигал до небето,
че спирал е в дома на чужди хора
и че животът всъщност е пътека.
Как хищно, бавно, неподвластни
на времето или на дъждовете,
пълзят към него бурени и храсти
и тихомълком от света отнемат.
А стъпките ни дремят, заслепени
от светлини на сиви магистрали.
Дали се срещат в края на вселената? – ...
Забравен, пътят сам-самин говори,
че някога е стигал до небето,
че спирал е в дома на чужди хора
и че животът всъщност е пътека.
Как хищно, бавно, неподвластни
на времето или на дъждовете,
пълзят към него бурени и храсти
и тихомълком от света отнемат.
А стъпките ни дремят, заслепени
от светлини на сиви магистрали.
Дали се срещат в края на вселената? – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Propuestas
-
-
Tengo en mi espalda un lunar, está bien escondido. Si tú lo quieres venir a buscar, tengo otro alred...
-
Es muy difícil de ser diferente. Estoy solita solo con pluma y mi mente. Estoy sentado aqui ......
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
