yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
21 мар. 2018 г., 11:20

Когато пътищата млъкнат 

  Поэзия » Гражданская
663 7 12

КОГАТО ПЪТИЩАТА МЛЪКНАТ

 

Забравен, пътят сам-самин говори,
че някога е стигал до небето,
че спирал е в дома на чужди хора
и че животът всъщност е пътека.

Как хищно, бавно, неподвластни
на времето или на дъждовете,
пълзят към него бурени и храсти
и тихомълком от света отнемат.

А стъпките ни дремят, заслепени
от светлини на сиви магистрали.
Дали се срещат в края на вселената? –
ни вие, нито аз сме го разбрали.

Пустеят тайнствените кръстопъти,

които някога пресичахме.

Как само в късите си сънища

добри сме пак и се обичаме.


А пътят – гол сред тръните – бленува

да се изприщи от лица просторът.
Престане ли веднъж да съществува,
ще спрат и хората да си говорят.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??