Под плешивеещата есенна асма,
поклащаща контури сред сумрака,
една полупозната самота
във делничната вечер ме очаква.
Очаква ме с онази тишина
похлупила небето на надеждите.
И щом затръшна входната врата
замята върху сянката ми мрежите.
Очаква ме за да си помълчим
( мълчанието болката приспива)
И няма нужда с някакви лъжи
да се преструвам колко съм щастлива. ...