Когато самотата е море да плуваш е най-важното умение
Под плешивеещата есенна асма,
поклащаща контури сред сумрака,
една полупозната самота
във делничната вечер ме очаква.
Очаква ме с онази тишина
похлупила небето на надеждите.
И щом затръшна входната врата
замята върху сянката ми мрежите.
Очаква ме за да си помълчим
( мълчанието болката приспива)
И няма нужда с някакви лъжи
да се преструвам колко съм щастлива.
Очаква ме… Дали е на добро,
че само нежеланост ме посреща.
На дните самодивското хоро
се мята от студено към горещо.
Очаква ме затвореният кръг
изплетен от въпроси реторични.
„Окото за око” и „Зъб за зъб”
отдавна са в графата „Нищо лично”
И нищо ново… Времето тече.
Сезоните му дрехите си сменят.
Когато самотата е море
да плуваш е най-важното умение.
© Дочка Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е. Като водата.
-
Благодаря, приятели! Бъдете здрави!
-
Куп проблеми, които остават зад нас в усилията на насрещното плуване!
Така спасяваме мълчаливо въздишките на еднообразното битие,значи изход има! -
Разкошно е, Доче!
А финалът е без думи!👏👏👏 -
Финалът!!!
-
мълчанието болката приспива
-
Доче, дала си определение за лек срещу хроничната самота.Поздравления! Удоволствие бе да прочета!
-
Много точно определение! Трамплин към извисяване ... Поздравления, Дочка!
-
Прекрасни стихове, от които нещо може да научим. Поздравления. Радвам се, че прочетох.
-
Много точно.
Поздравявам те. -
" Когато самотата е море да плуваш е най-важното умение". Дочка, научих се и аз да плувам...
-
Самотата е велико състояние на духа. За умния, можещия и за знаещия човек самотата е радост. За глупака е скука.
-
Препоръчвам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
