Довереница (Дочка Василева)
477 17390
8.01.2024 г., 1:44 ч.

Когато самотата е море да плуваш е най-важното умение 

  Поезия » Философска
224 9 14

 

 

Под плешивеещата есенна асма,

поклащаща контури сред сумрака,

една полупозната самота

във делничната вечер ме очаква.

 

Очаква ме с онази тишина

похлупила небето на надеждите.

И щом затръшна входната врата

замята върху сянката ми мрежите.

 

Очаква ме за да си помълчим

( мълчанието болката приспива)

И няма нужда с някакви лъжи

да се преструвам колко съм  щастлива.

 

Очаква ме… Дали е на добро,

че само нежеланост  ме посреща.

На  дните самодивското хоро

се мята от студено към горещо.

 

Очаква ме затвореният кръг

изплетен от въпроси реторични.

„Окото за око” и „Зъб за зъб”

отдавна са в графата „Нищо лично”

 

И нищо ново… Времето тече.

Сезоните му дрехите си сменят.

Когато самотата е море

да плуваш е най-важното умение.

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??