Когато самотата е море да плуваш е най-важното умение
Под плешивеещата есенна асма,
поклащаща контури сред сумрака,
една полупозната самота
във делничната вечер ме очаква.
Очаква ме с онази тишина
похлупила небето на надеждите.
И щом затръшна входната врата
замята върху сянката ми мрежите.
Очаква ме за да си помълчим
( мълчанието болката приспива)
И няма нужда с някакви лъжи
да се преструвам колко съм щастлива.
Очаква ме… Дали е на добро,
че само нежеланост ме посреща.
На дните самодивското хоро
се мята от студено към горещо.
Очаква ме затвореният кръг
изплетен от въпроси реторични.
„Окото за око” и „Зъб за зъб”
отдавна са в графата „Нищо лично”
И нищо ново… Времето тече.
Сезоните му дрехите си сменят.
Когато самотата е море
да плуваш е най-важното умение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
