Dendu89 (Деница Гарелова)
695 9639
10 oct 2020, 12:24  

Когато самотата няма име 

  Poesía
366 5 17

Преминал си кръвта ми като грях,

достигнал и последната ми клетка

Родих се, без съзнание и страх,

и още нямам вяра във човека.

Но ти ела. Нощта е острие,

което доближава всяка вена .

Не питай как боли, защо, къде.

Не стига място в цялата Вселена

за моите преглътнати сълзи.

Не питай, а ела и целуни ме.

Ще стъпвам върху твоите следи,

когато самотата няма име.

Когато всеки ми обръща гръб, 

А аз съм коленичила и бледа,

в последната ми мисъл ще си пръв.

В последната ми загуба-победа.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??