Когато самотата няма име
Преминал си кръвта ми като грях,
достигнал и последната ми клетка
Родих се, без съзнание и страх,
и още нямам вяра във човека.
Но ти ела. Нощта е острие,
което доближава всяка вена .
Не питай как боли, защо, къде.
Не стига място в цялата Вселена
за моите преглътнати сълзи.
Не питай, а ела и целуни ме.
Ще стъпвам върху твоите следи,
когато самотата няма име.
Когато всеки ми обръща гръб,
А аз съм коленичила и бледа,
в последната ми мисъл ще си пръв.
В последната ми загуба-победа.
© Деница Гарелова All rights reserved.
