Oct 10, 2020, 12:24 PM
Когато самотата няма име
Преминал си кръвта ми като грях,
достигнал и последната ми клетка
Родих се, без съзнание и страх,
и още нямам вяра във човека.
Но ти ела. Нощта е острие,
което доближава всяка вена .
Не питай как боли, защо, къде.
Не стига място в цялата Вселена
за моите преглътнати сълзи.
Не питай, а ела и целуни ме.
Ще стъпвам върху твоите следи,
когато самотата няма име.
Когато всеки ми обръща гръб,
А аз съм коленичила и бледа,
в последната ми мисъл ще си пръв.
В последната ми загуба-победа.
© Деница Гарелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Иржи и Пепи! Радвам се, че сте се спряли тук 🌞
-
Прелестно...
-
Иска ми се да намеря нещо, с което да разсмея твоята героиня, Дени! Но сега и на мен не ми е много до смях, та...ще се оправяте сами двете! Що се касае до изразяване на чувства, нямаш равна, Дени!...
-
Благодаря, Марианче!
-
Благодаря, Дани!
-
Финалът много ми хареса, Дени! Поздравления за стиха!
-
Благодаря!
-
Много хубава и нежна лирика! Прекрасно е, браво!
-
Благодаря, Силвенце!
-
Думите ти докосват, Дени. ♥️
-
Ей, благодаря ви 😊
Страхотни сте 🌞🌞🌞 -
Аплодисменти.
Поздравявам те 🌹 -
...грях, достигнал и последната ми клетка!!!
Ще надминеш Белучи в скоро време! 😀 -
И близостта е острие и то какво! Но ти си хазартна натура и обичаш да рискуваш 😊
-
Красиво и всеодайно!
-
Смело откровение. Поздравявам те! 😦
-
"Но ти ела. Нощта е острие,
което доближава всяка вена."
Превъзходно! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
