Dendu89 (Деница Гарелова)
730 9781
10.10.2020 г., 12:24 ч.  

Когато самотата няма име 

  Поезия
431 5 17

Преминал си кръвта ми като грях,

достигнал и последната ми клетка

Родих се, без съзнание и страх,

и още нямам вяра във човека.

Но ти ела. Нощта е острие,

което доближава всяка вена .

Не питай как боли, защо, къде.

Не стига място в цялата Вселена

за моите преглътнати сълзи.

Не питай, а ела и целуни ме.

Ще стъпвам върху твоите следи,

когато самотата няма име.

Когато всеки ми обръща гръб, 

А аз съм коленичила и бледа,

в последната ми мисъл ще си пръв.

В последната ми загуба-победа.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??