1 nov 2008, 14:07

Когато си тръгна...

  Poesía » Otra
2K 0 20
 

Когато си тръгна завинаги

от тази прекрасна земя,

повярвай,че някъде има ги

огнищата в друга страна.

 

Че слънцето топли душата ми

а вятърът пее с крила,

че пак ще се срещнат телата ни

в прегръдката на вечността.

 

Че всичко ще бъде по-хубаво

от приказна детска мечта,

че времето наше изгубено

ще е само миг от нощта.

 

Повярвай,че някъде чака ни

каляската на любовта,

че щом е гореща съдбата ни

ще имаме нова дъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...