Когато си тръгна завинаги
от тази прекрасна земя,
повярвай,че някъде има ги
огнищата в друга страна.
Че слънцето топли душата ми
а вятърът пее с крила,
че пак ще се срещнат телата ни
в прегръдката на вечността.
Че всичко ще бъде по-хубаво
от приказна детска мечта,
че времето наше изгубено
ще е само миг от нощта.
Повярвай,че някъде чака ни
каляската на любовта,
че щом е гореща съдбата ни
ще имаме нова дъга.
© Наташа Басарова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
