Когато си тръгна завинаги
от тази прекрасна земя,
повярвай,че някъде има ги
огнищата в друга страна.
Че слънцето топли душата ми
а вятърът пее с крила,
че пак ще се срещнат телата ни
в прегръдката на вечността.
Че всичко ще бъде по-хубаво
от приказна детска мечта,
че времето наше изгубено
ще е само миг от нощта.
Повярвай,че някъде чака ни
каляската на любовта,
че щом е гореща съдбата ни
ще имаме нова дъга.
© Наташа Басарова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
