Когато си тръгна завинаги
от тази прекрасна земя,
повярвай,че някъде има ги
огнищата в друга страна.
Че слънцето топли душата ми
а вятърът пее с крила,
че пак ще се срещнат телата ни
в прегръдката на вечността.
Че всичко ще бъде по-хубаво
от приказна детска мечта,
че времето наше изгубено
ще е само миг от нощта.
Повярвай,че някъде чака ни
каляската на любовта,
че щом е гореща съдбата ни
ще имаме нова дъга.
© Наташа Басарова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
