25 ago 2010, 9:29

Когато слънчогледите се обърнат към звездите 

  Poesía
534 0 7

Към слънцето все трябвало да гледам,

по утъпкани пътеки да вървя,

светлината в мрака искали да следвам

и да помисля, преди да полетя.

Вода от чаша трябвало да пия

и целувката била от обич,

че искам друго трябвало да скрия,

да не знаят, че желая повече.

Но аз обичам да се взирам във луната

и през бурените път да си проправям.

Мрака ще последвам в светлината,

на чудо пак ще се надявам,

ще целувам, та дори да не обичам

и ще скоча без да се замисля.

В нищо и във никого не се заричам

и ще пробвам, докато ми писне.

И ще бъда черна сред останалите бели,

ще викам, ако те мълчат.

Не се побирам в рамки и модели.

Различна съм и няма да ме заличат!

 

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??