Когато слънчогледите се обърнат към звездите
Към слънцето все трябвало да гледам,
по утъпкани пътеки да вървя,
светлината в мрака искали да следвам
и да помисля, преди да полетя.
Вода от чаша трябвало да пия
и целувката била от обич,
че искам друго трябвало да скрия,
да не знаят, че желая повече.
Но аз обичам да се взирам във луната
и през бурените път да си проправям.
Мрака ще последвам в светлината,
на чудо пак ще се надявам,
ще целувам, та дори да не обичам
и ще скоча без да се замисля.
В нищо и във никого не се заричам
и ще пробвам, докато ми писне.
И ще бъда черна сред останалите бели,
ще викам, ако те мълчат.
Не се побирам в рамки и модели.
Различна съм и няма да ме заличат!
© Някоя All rights reserved.
Бъди винаги черна сред белите ()()
