gerrda (Геновева Христова)
408 4496
11 sept 2007, 18:39

Когато сме себе си 

  Poesía
914 0 12
Отровихме себичните си тайни,
направихме си его за сърцето
и всичките любови бяха уж безкрайни -
успяхме да си хвърлим прах в лицето.
Измисляхме поредната заблуда
с красиви, щедри очертания.
Родихме се в изтръпнала утроба
от лудост и брутални недоверия.
В безсъници и нощи ледени
мечтите ни кървяха като залез,
а вените, от фалш смутени,
жадуваха ранимост някой да им влее...
Със хищните си ноти на безумие
разкъсвахме житейските арени,
обречени потайности дамгосваха
и стъпкаха душите оболели.
Резонно се превръщахме в удавник,
на който са му малки всички дрехи.
След разговор с кварталния нещастник,
успях да се напсувам най-човешки!

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??