Когато сме себе си
Отровихме себичните си тайни,
направихме си его за сърцето
и всичките любови бяха уж безкрайни -
успяхме да си хвърлим прах в лицето.
Измисляхме поредната заблуда
с красиви, щедри очертания.
Родихме се в изтръпнала утроба
от лудост и брутални недоверия.
В безсъници и нощи ледени
мечтите ни кървяха като залез,
а вените, от фалш смутени,
жадуваха ранимост някой да им влее...
Със хищните си ноти на безумие
разкъсвахме житейските арени,
обречени потайности дамгосваха
и стъпкаха душите оболели.
Резонно се превръщахме в удавник,
на който са му малки всички дрехи.
След разговор с кварталния нещастник,
успях да се напсувам най-човешки!
направихме си его за сърцето
и всичките любови бяха уж безкрайни -
успяхме да си хвърлим прах в лицето.
Измисляхме поредната заблуда
с красиви, щедри очертания.
Родихме се в изтръпнала утроба
от лудост и брутални недоверия.
В безсъници и нощи ледени
мечтите ни кървяха като залез,
а вените, от фалш смутени,
жадуваха ранимост някой да им влее...
Със хищните си ноти на безумие
разкъсвахме житейските арени,
обречени потайности дамгосваха
и стъпкаха душите оболели.
Резонно се превръщахме в удавник,
на който са му малки всички дрехи.
След разговор с кварталния нещастник,
успях да се напсувам най-човешки!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
