gsg1981 (Гергана Георгиева) gsg1981 (Гергана Георгиева)
38
20 dic 2007, 22:58

когато свещта догори

1.3K 0 1

Тази вечер е наша и последна е тя,

обеднели, мечтите помнят само тъга.

Паля свещ в тъмнината, само тя ни дели

и във пламъка чезнат всички минали дни...

А когато свещта догори

и потънем във мрак,

няма вече да търсим

онзи трепет и страст.

Всеки в своите мисли

ще се лута в мечти...

И за миг ще останем

неизбежно сами.

Търсим думи в ума си... Колко трудно е днес!

Сякаш сме непознати, всеки с друг интерес...

Зная, че е напразно! Знаех го и преди!

Подарих за последно шанс на нашите души...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0