Dec 20, 2007, 10:58 PM

когато свещта догори

  Poetry » Love
1.3K 0 1

Тази вечер е наша и последна е тя,

обеднели, мечтите помнят само тъга.

Паля свещ в тъмнината, само тя ни дели

и във пламъка чезнат всички минали дни...

А когато свещта догори

и потънем във мрак,

няма вече да търсим

онзи трепет и страст.

Всеки в своите мисли

ще се лута в мечти...

И за миг ще останем

неизбежно сами.

Търсим думи в ума си... Колко трудно е днес!

Сякаш сме непознати, всеки с друг интерес...

Зная, че е напразно! Знаех го и преди!

Подарих за последно шанс на нашите души...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...