20 дек. 2007 г., 22:58

когато свещта догори

1.3K 0 1

Тази вечер е наша и последна е тя,

обеднели, мечтите помнят само тъга.

Паля свещ в тъмнината, само тя ни дели

и във пламъка чезнат всички минали дни...

А когато свещта догори

и потънем във мрак,

няма вече да търсим

онзи трепет и страст.

Всеки в своите мисли

ще се лута в мечти...

И за миг ще останем

неизбежно сами.

Търсим думи в ума си... Колко трудно е днес!

Сякаш сме непознати, всеки с друг интерес...

Зная, че е напразно! Знаех го и преди!

Подарих за последно шанс на нашите души...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...