20.12.2007 г., 22:58

когато свещта догори

1.3K 0 1

Тази вечер е наша и последна е тя,

обеднели, мечтите помнят само тъга.

Паля свещ в тъмнината, само тя ни дели

и във пламъка чезнат всички минали дни...

А когато свещта догори

и потънем във мрак,

няма вече да търсим

онзи трепет и страст.

Всеки в своите мисли

ще се лута в мечти...

И за миг ще останем

неизбежно сами.

Търсим думи в ума си... Колко трудно е днес!

Сякаш сме непознати, всеки с друг интерес...

Зная, че е напразно! Знаех го и преди!

Подарих за последно шанс на нашите души...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...