juliet007 (Эоя Михова) juliet007 (Эоя Михова)
4 154
16 feb 2008, 21:40

Когато съм без теб

  Poesía
813 0 5

Когато съм без теб

Не си отивай повече, защото

вълните във скалите се разбиват

и само пяна - сякаш тъжен спомен,

от тях остава. После си отива.

Не си отивай повече, защото

денят кърви във изгреви отровни

и стене от разкъсващата болка,

небето я излаква после, много.

И давя се, и давя се без тебе,

без въздух във пространството потъвам,

преди те вдишвах, някак с теб живеех,

безтленна съм сега. И ми е сиво.

И губя се във светлото, и викам,

с последни сили сякаш твойто име...

Вървя по път безкраен, но съм близо,

ела ме намери! Не си отивай!

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0