Когато съм без теб

Poesía

817 0 5

Не си отивай повече, защото

вълните във скалите се разбиват

и само пяна - сякаш тъжен спомен,

от тях остава. После си отива.

Не си отивай повече, защото

денят кърви във изгреви отровни

и стене от разкъсващата болка,

небето я излаква после, много.

И давя се, и давя се без тебе,

без въздух във пространството потъвам,

преди те вдишвах, някак с теб живеех,

безтленна съм сега. И ми е сиво.

И губя се във светлото, и викам,

с последни сили сякаш твойто име...

Вървя по път безкраен, но съм близо,

ела ме намери! Не си отивай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

didida (Кера Господинова)

Тъжно е. И хубаво. Той знае ли колко го искаш?

2008-02-21T19:23:40+02:00
lips_of_angels (Ем)

!!!Докосна ме!Прекрасен стих!Поздрав!

2008-02-17T09:49:16+02:00
alex_ucho (Алекс учо)

Готино,Зоя-и ме убеди че трябва да си купя очила.

2008-02-17T03:12:02+02:00
Шопче (Шопландия Софийска)

Силно!!!!
Докосващ е стиха ти Зоя!Прекрасен!

2008-02-16T22:45:01+02:00
изречена (Мая Попова)

хубаво, Зоя!

2008-02-16T21:41:34+02:00