juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
Feb 16, 2008, 9:40 PM

Когато съм без теб 

  Poetry
656 0 5

Когато съм без теб

Не си отивай повече, защото

вълните във скалите се разбиват

и само пяна - сякаш тъжен спомен,

от тях остава. После си отива.

Не си отивай повече, защото

денят кърви във изгреви отровни

и стене от разкъсващата болка,

небето я излаква после, много.

И давя се, и давя се без тебе,

без въздух във пространството потъвам,

преди те вдишвах, някак с теб живеех,

безтленна съм сега. И ми е сиво.

И губя се във светлото, и викам,

с последни сили сякаш твойто име...

Вървя по път безкраен, но съм близо,

ела ме намери! Не си отивай!

 


© Эоя Михова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??