Когато съм без теб

Poetry

810 0 5

Не си отивай повече, защото

вълните във скалите се разбиват

и само пяна - сякаш тъжен спомен,

от тях остава. После си отива.

Не си отивай повече, защото

денят кърви във изгреви отровни

и стене от разкъсващата болка,

небето я излаква после, много.

И давя се, и давя се без тебе,

без въздух във пространството потъвам,

преди те вдишвах, някак с теб живеех,

безтленна съм сега. И ми е сиво.

И губя се във светлото, и викам,

с последни сили сякаш твойто име...

Вървя по път безкраен, но съм близо,

ела ме намери! Не си отивай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

didida (Кера Господинова)

Тъжно е. И хубаво. Той знае ли колко го искаш?

2008-02-21T19:23:40+02:00
lips_of_angels (Ем)

!!!Докосна ме!Прекрасен стих!Поздрав!

2008-02-17T09:49:16+02:00
alex_ucho (Алекс учо)

Готино,Зоя-и ме убеди че трябва да си купя очила.

2008-02-17T03:12:02+02:00
Шопче (Шопландия Софийска)

Силно!!!!
Докосващ е стиха ти Зоя!Прекрасен!

2008-02-16T22:45:01+02:00
изречена (Мая Попова)

хубаво, Зоя!

2008-02-16T21:41:34+02:00