juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
16 февр. 2008 г., 21:40

Когато съм без теб 

  Поэзия
636 0 5

Когато съм без теб

Не си отивай повече, защото

вълните във скалите се разбиват

и само пяна - сякаш тъжен спомен,

от тях остава. После си отива.

Не си отивай повече, защото

денят кърви във изгреви отровни

и стене от разкъсващата болка,

небето я излаква после, много.

И давя се, и давя се без тебе,

без въздух във пространството потъвам,

преди те вдишвах, някак с теб живеех,

безтленна съм сега. И ми е сиво.

И губя се във светлото, и викам,

с последни сили сякаш твойто име...

Вървя по път безкраен, но съм близо,

ела ме намери! Не си отивай!

 


© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??