Когато съм без теб
Когато съм без тебНе си отивай повече, защото вълните във скалите се разбиват и само пяна - сякаш тъжен спомен, от тях остава. После си отива. Не си отивай повече, защото денят кърви във изгреви отровни и стене от разкъсващата болка, небето я излаква после, много. И давя се, и давя се без тебе, без въздух във пространството потъвам, преди те вдишвах, някак с теб живеех, безтленна съм сега. И ми е сиво. И губя се във светлото, и викам, с последни сили сякаш твойто име... Вървя по път безкраен, но съм близо, ела ме намери! Не си отивай!
|
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
