Когато тъгата
Когато тъгата надуе тръбата...
На тихия, загубил мълчание!?
На търпеливия взел спокойствието.
И вгорчил живота на вярващия.
Шамарът кънти във ухото...
защо вечно мълчим.
В тъмно се крием, не вярваме...
че живота свой ще променим.
А кой тогава ще сложи на скарата!?
Свойте мисли, мечти... Недогарящи,
вик, изгаряме, но си мълчим.
Когато мълчим, изгарят Децата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA