1 oct 2025, 23:56

Когато тъгата

  Poesía
198 4 3

Когато тъгата надуе тръбата...

На тихия, загубил мълчание!?

На търпеливия взел спокойствието.

И вгорчил живота на вярващия.

 

Шамарът кънти във ухото...

защо вечно мълчим.

В тъмно се крием, не вярваме...

че живота свой ще променим.

 

А кой тогава ще сложи на скарата!?

Свойте мисли, мечти... Недогарящи,

вик, изгаряме, но си мълчим.

Когато мълчим, изгарят Децата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви,Приятели!Бездумен съм ,радвам се за разбирането,подкрепата,коментарите и любими!Обичам ви и ви ,прегръщам!!!За доброто,България и нашите ,Деца!До нови и дай ,Боже по добри!
  • "Шамарът кънти във ухото...
    защо вечно мълчим.
    В тъмно се крием, не вярваме...
    че живота свой ще променим."

    Колко точно си го казал, Приятелю. Поздравявам те!
    Уви, точно така стоят нещата. И аз съм мислил и писал по въпроса за мълчанието:

    https://missana.blog.bg/poezia/2023/06/15/08-25.1872036?reply=5601809

    За да се стоплим от студа на думите

    мълчим

    и с плаха болка се надяваме...

    докато във мълчанието изгорим

    и после въглените си продаваме.
  • Много си прав, Ангел. Мълчим и си мислим, че сме добре. Търпелив народ сме!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...