Когато тъгата надуе тръбата...
На тихия, загубил мълчание!?
На търпеливия взел спокойствието.
И вгорчил живота на вярващия.
Шамарът кънти във ухото...
защо вечно мълчим.
В тъмно се крием, не вярваме...
че живота свой ще променим.
А кой тогава ще сложи на скарата!?
Свойте мисли, мечти... Недогарящи,
вик, изгаряме, но си мълчим.
Когато мълчим, изгарят Децата.
© Ангел All rights reserved. ✍️ No AI Used
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
