aap (Ангел)
23 1.1K

1.10.2025 г., 23:56

Когато тъгата

Поезия

194 4 3

Когато тъгата надуе тръбата...

На тихия, загубил мълчание!?

На търпеливия взел спокойствието.

И вгорчил живота на вярващия.

Шамарът кънти във ухото...

защо вечно мълчим.

В тъмно се крием, не вярваме...

че живота свой ще променим.

А кой тогава ще сложи на скарата!?

Свойте мисли, мечти... Недогарящи,

вик, изгаряме, но си мълчим.

Когато мълчим, изгарят Децата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aap (Ангел)

Благодаря ви,Приятели!Бездумен съм ,радвам се за разбирането,подкрепата,коментарите и любими!Обичам ви и ви ,прегръщам!!!За доброто,България и нашите ,Деца!До нови и дай ,Боже по добри!

2025-10-02T20:35:42+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"Шамарът кънти във ухото...
защо вечно мълчим.
В тъмно се крием, не вярваме...
че живота свой ще променим."

Колко точно си го казал, Приятелю. Поздравявам те!
Уви, точно така стоят нещата. И аз съм мислил и писал по въпроса за мълчанието:

https://missana.blog.bg/poezia/2023/06/15/08-25.1872036?reply=5601809

За да се стоплим от студа на думите

мълчим

и с плаха болка се надяваме...

докато във мълчанието изгорим

и после въглените си продаваме.

2025-10-02T19:06:42+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Много си прав, Ангел. Мълчим и си мислим, че сме добре. Търпелив народ сме!

2025-10-02T05:48:28+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.5K 5.0