Когато тишината дращи с нокът

30 mar 2013, 16:32

Poesía » Filosófica

746 0 6

тръгна преди мен
а аз
догонвам местата които бяха наши
и никой не изрече името ми като теб -
тихо
като стон
докосвам те в бърза мисъл
отляво си
и ми е вкусно
и небето пак е небе
и сенките скрива в един танц под звуци
на шансон ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Когато тишината дращи с нокът

Искате да прочетете повече?

Propuestas