СОЛАР (Дима)
224 919
30 mar 2013, 16:32

Когато тишината дращи с нокът 

  Poesía » Filosófica
590 0 6

тръгна преди мен

а аз

догонвам местата които бяха наши

и никой не изрече името ми като теб -

 

тихо

като стон

 

докосвам те в бърза мисъл

отляво си

и ми е вкусно

и небето пак е небе

и сенките скрива в един танц  под звуци

на шансон

гърди до малко джобче с очила

прибран смях и

четка - отдавна чака щрих

на греховна луна която се усмихва нагло...

 

преди сънят да ме споходи

паднали са всички прегради

и само това усещане държи ме алчно

 

красива и пъстра си

душа

а разсъблечен и

гол е светът

и уродлив в мислите където мен ме няма

 

повикай ме... силно

© Дима Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е!
  • Интересни размисли в тишината! Поздравления!
  • Страхотно е! Адмирации за избора на заглавие
  • Хареса ми! Поздрави!
  • Благодаря, че си усетила философията на нихилистичната конструкция -
    да търсим познаваема истинност и реална ценност в миналото и настоящето,
    често лишено от обективно значение. Здравей, Доче!
  • Бързи мисли... Ята от копнежи.
    Ще успеят ли? Времето бяга.
    Страховете, с бодливите мрежи,
    предпазливо ни връщат на прага...
Propuestas
: ??:??