Когато тишината дращи с нокът
тръгна преди мен
а аз
догонвам местата които бяха наши
и никой не изрече името ми като теб -
тихо
като стон
докосвам те в бърза мисъл
отляво си
и ми е вкусно
и небето пак е небе
и сенките скрива в един танц под звуци
на шансон
гърди до малко джобче с очила
прибран смях и
четка - отдавна чака щрих
на греховна луна която се усмихва нагло...
преди сънят да ме споходи
паднали са всички прегради
и само това усещане държи ме алчно
красива и пъстра си
душа
а разсъблечен и
гол е светът
и уродлив в мислите където мен ме няма
повикай ме... силно
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
