Когато тишината дращи с нокът

Mar 30, 2013, 4:32 PM

Poetry » Phylosophy

755 0 6

тръгна преди мен
а аз
догонвам местата които бяха наши
и никой не изрече името ми като теб -
тихо
като стон
докосвам те в бърза мисъл
отляво си
и ми е вкусно
и небето пак е небе
и сенките скрива в един танц под звуци
на шансон ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Когато тишината дращи с нокът

Want to read more?

Random works