18 oct 2011, 12:14

Когато тишината ни обвие...

  Poesía » Otra
645 0 1

               Избори:

Вдигни глава, народе,

гласът ти нека загърми!

(Върнеш ли се в обора,

разкъсай черната овца!)


                                     По български:

                             Гилотината те призовава.
                             Изправи се и достойно

                             посрещни съдбата си!

                             (Е, да мине първо любовта?)


Информационно затъмнение:

       Откак се помня, все

       сме скитали на сляпо.

       Ала, уви, очите си сами

       поискахме да избодем.


                                                  Бъдеще:

                             Когато тишината ни обвие

                             и стихне майчиният плач,

                             ще измием ръце и души

                             с кръвта на децата си.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...