18.10.2011 г., 12:14

Когато тишината ни обвие...

642 0 1

               Избори:

Вдигни глава, народе,

гласът ти нека загърми!

(Върнеш ли се в обора,

разкъсай черната овца!)


                                     По български:

                             Гилотината те призовава.
                             Изправи се и достойно

                             посрещни съдбата си!

                             (Е, да мине първо любовта?)


Информационно затъмнение:

       Откак се помня, все

       сме скитали на сляпо.

       Ала, уви, очите си сами

       поискахме да избодем.


                                                  Бъдеще:

                             Когато тишината ни обвие

                             и стихне майчиният плач,

                             ще измием ръце и души

                             с кръвта на децата си.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...