30 mar 2006, 17:20

Когато той се връща

  Poesía
1.4K 0 6
Когато той се връща у дома,
от вратата капе смирна и алое
като подарък носи ми света
и шепне "ето твой е".

Потапям се в прегръдките му пак
в косите му сто вятъра вилнеят
във вените бучат, шумят реки
и клади огнени в очите греят.

И чувам тропот на коне
нозе пристъпват в живата жарава,
и ето зърното набъбва и расте
с мъдрост се душата просветлява.

Две дихания зачеват аромат,
канела,чай,кафе и авокадо.
Флиртува с лирата си млад певец
и ширнала се е морава,вакло стадо.

А в плясъка на орлови криле
се раждат митове, легенди и магии
и хиляди, милиони гласове
привличат вечните стихии.

Когато той се връща у дома,
виното в стомните завира
и мрак напира в бледите стъкла.
Той, скитника, подслон намира.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...