Когато той се връща у дома,
от вратата капе смирна и алое
като подарък носи ми света
и шепне "ето твой е".
Потапям се в прегръдките му пак
в косите му сто вятъра вилнеят
във вените бучат, шумят реки
и клади огнени в очите греят.
И чувам тропот на коне
нозе пристъпват в живата жарава,
и ето зърното набъбва и расте
с мъдрост се душата просветлява. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация