Когато той се връща
от вратата капе смирна и алое
като подарък носи ми света
и шепне "ето твой е".
Потапям се в прегръдките му пак
в косите му сто вятъра вилнеят
във вените бучат, шумят реки
и клади огнени в очите греят.
И чувам тропот на коне
нозе пристъпват в живата жарава,
и ето зърното набъбва и расте
с мъдрост се душата просветлява.
Две дихания зачеват аромат,
канела,чай,кафе и авокадо.
Флиртува с лирата си млад певец
и ширнала се е морава,вакло стадо.
А в плясъка на орлови криле
се раждат митове, легенди и магии
и хиляди, милиони гласове
привличат вечните стихии.
Когато той се връща у дома,
виното в стомните завира
и мрак напира в бледите стъкла.
Той, скитника, подслон намира.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Иванова Все права защищены