Mar 30, 2006, 5:20 PM

Когато той се връща

  Poetry
1.4K 0 6
Когато той се връща у дома,
от вратата капе смирна и алое
като подарък носи ми света
и шепне "ето твой е".

Потапям се в прегръдките му пак
в косите му сто вятъра вилнеят
във вените бучат, шумят реки
и клади огнени в очите греят.

И чувам тропот на коне
нозе пристъпват в живата жарава,
и ето зърното набъбва и расте
с мъдрост се душата просветлява.

Две дихания зачеват аромат,
канела,чай,кафе и авокадо.
Флиртува с лирата си млад певец
и ширнала се е морава,вакло стадо.

А в плясъка на орлови криле
се раждат митове, легенди и магии
и хиляди, милиони гласове
привличат вечните стихии.

Когато той се връща у дома,
виното в стомните завира
и мрак напира в бледите стъкла.
Той, скитника, подслон намира.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....