beti (Бехрин)
421 4584
13 ago 2009, 0:09

Когато в полунощ заглъхва вятър... 

  Poesía
627 1 14

 

когато в полунощ

заглъхва вятър

послушай шепота ми

стичащ се

в съня...

 

по

пясъка

отмерващ тишината

 

по

стъпките на лятото...

 

замрели

в есента...

 

...

послушай птиците

раздрали тишината

и сенките послушай –

търсещи плътта...

 

когато в полунощ

заглъхва вятър

когато ражда се

от воплите

деня...

 

...

и никога не ме докосвай по ръцете!

 

... защото искам

в песен

да тека...

 

защото те творя

по себе си –  

нетленно...

 

защото всеки път

звучи

 

тъга...

© Бехрин Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е тук вече станах разногледа, Боже, колко талант!
  • "Когато вятърът заглъхнал е
    и нощта разделям аз на две,
    ти чуваш колко съм притихнала
    и как изплаквам своето сърце.

    Две птици със тъга припяват
    и тихото прилича на сълза,
    по дланите се стича и остава
    пясък, който плъзва се в деня.

    В очакване стои да се събуди,
    сигурно във утрото да изкрещи
    тлеещата в мен една присъда,
    че всяка нощ от нещо ме боли.

    Умея да владея тази болка,
    наричам я понякога на песен,
    понякога е стих не питащ колко
    от мен отнема идващата есен."

    !!!!!!!!!!!!!!!
    Ани! Прекрасна си! Редиш ме толкова отдавна и винаги е вярно!
    Благодаря ти!


    "съзвучни" са... "дъжд" съм...
    Благодаря Ви!


  • страхотно !
  • Много е хубаво!!!
  • дъжд си!
  • дори тъгата ти е като песен!
  • Любовта и поезията са съзвучни, дори когато звучи тъга! Поздрав!
  • Много е хубаво.
  • !
  • Оо, Бети...
  • Понякога те усещам така...

    Когато вятърът заглъхнал е
    и нощта разделяш ти на две,
    аз чувам колко си притихнала
    и как изплакваш своето сърце.

    Две птици със тъга припяват
    и тихото прилича на сълза,
    по дланите се стича и остава
    пясък, който плъзва се в деня.

    В очакване стои да се събуди,
    сигурно във утрото да изкрещи
    тлеещата в теб една присъда,
    че всяка нощ от нещо те боли.

    Умееш да владееш тази болка,
    наричаш я понякога на песен,
    понякога е стих не питащ колко
    от теб отнема идващата есен.


    За теб е с прегръдка!

    Забравих и това - любимо ми е, много стихове съм написала на тази музика...

    http://www.youtube.com/watch?v=5WI-pgtiG0M&feature=related

  • Тъга по кожата потръпва,
    в полунощ
    и си отива чак на сутринта,
    за да възкръсне
    пак на следваща нощ...


    Нежно е! Поздрав!
  • да ..и при мен е така ....,в унисон сме ...или поне така ми се струва ...., тъга , но след нея идва и радостта - нали ? ...но е мило и ...така нежно..., направо пееш в стих ,Бети!
  • не всеки път
Propuestas
: ??:??