13 ago 2009, 0:09

Когато в полунощ заглъхва вятър...

  Poesía
814 1 14

 

когато в полунощ

заглъхва вятър

послушай шепота ми

стичащ се

в съня...

 

по

пясъка

отмерващ тишината

 

по

стъпките на лятото...

 

замрели

в есента...

 

...

послушай птиците

раздрали тишината

и сенките послушай –

търсещи плътта...

 

когато в полунощ

заглъхва вятър

когато ражда се

от воплите

деня...

 

...

и никога не ме докосвай по ръцете!

 

... защото искам

в песен

да тека...

 

защото те творя

по себе си –  

нетленно...

 

защото всеки път

звучи

 

тъга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е тук вече станах разногледа, Боже, колко талант!
  • "Когато вятърът заглъхнал е
    и нощта разделям аз на две,
    ти чуваш колко съм притихнала
    и как изплаквам своето сърце.

    Две птици със тъга припяват
    и тихото прилича на сълза,
    по дланите се стича и остава
    пясък, който плъзва се в деня.

    В очакване стои да се събуди,
    сигурно във утрото да изкрещи
    тлеещата в мен една присъда,
    че всяка нощ от нещо ме боли.

    Умея да владея тази болка,
    наричам я понякога на песен,
    понякога е стих не питащ колко
    от мен отнема идващата есен."

    !!!!!!!!!!!!!!!
    Ани! Прекрасна си! Редиш ме толкова отдавна и винаги е вярно!
    Благодаря ти!


    "съзвучни" са... "дъжд" съм...
    Благодаря Ви!


  • страхотно !
  • Много е хубаво!!!
  • дъжд си!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...