13.08.2009 г., 0:09

Когато в полунощ заглъхва вятър...

816 1 14

 

когато в полунощ

заглъхва вятър

послушай шепота ми

стичащ се

в съня...

 

по

пясъка

отмерващ тишината

 

по

стъпките на лятото...

 

замрели

в есента...

 

...

послушай птиците

раздрали тишината

и сенките послушай –

търсещи плътта...

 

когато в полунощ

заглъхва вятър

когато ражда се

от воплите

деня...

 

...

и никога не ме докосвай по ръцете!

 

... защото искам

в песен

да тека...

 

защото те творя

по себе си –  

нетленно...

 

защото всеки път

звучи

 

тъга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е тук вече станах разногледа, Боже, колко талант!
  • "Когато вятърът заглъхнал е
    и нощта разделям аз на две,
    ти чуваш колко съм притихнала
    и как изплаквам своето сърце.

    Две птици със тъга припяват
    и тихото прилича на сълза,
    по дланите се стича и остава
    пясък, който плъзва се в деня.

    В очакване стои да се събуди,
    сигурно във утрото да изкрещи
    тлеещата в мен една присъда,
    че всяка нощ от нещо ме боли.

    Умея да владея тази болка,
    наричам я понякога на песен,
    понякога е стих не питащ колко
    от мен отнема идващата есен."

    !!!!!!!!!!!!!!!
    Ани! Прекрасна си! Редиш ме толкова отдавна и винаги е вярно!
    Благодаря ти!


    "съзвучни" са... "дъжд" съм...
    Благодаря Ви!


  • страхотно !
  • Много е хубаво!!!
  • дъжд си!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...