13.08.2009 г., 0:09

Когато в полунощ заглъхва вятър...

815 1 14

 

когато в полунощ

заглъхва вятър

послушай шепота ми

стичащ се

в съня...

 

по

пясъка

отмерващ тишината

 

по

стъпките на лятото...

 

замрели

в есента...

 

...

послушай птиците

раздрали тишината

и сенките послушай –

търсещи плътта...

 

когато в полунощ

заглъхва вятър

когато ражда се

от воплите

деня...

 

...

и никога не ме докосвай по ръцете!

 

... защото искам

в песен

да тека...

 

защото те творя

по себе си –  

нетленно...

 

защото всеки път

звучи

 

тъга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е тук вече станах разногледа, Боже, колко талант!
  • "Когато вятърът заглъхнал е
    и нощта разделям аз на две,
    ти чуваш колко съм притихнала
    и как изплаквам своето сърце.

    Две птици със тъга припяват
    и тихото прилича на сълза,
    по дланите се стича и остава
    пясък, който плъзва се в деня.

    В очакване стои да се събуди,
    сигурно във утрото да изкрещи
    тлеещата в мен една присъда,
    че всяка нощ от нещо ме боли.

    Умея да владея тази болка,
    наричам я понякога на песен,
    понякога е стих не питащ колко
    от мен отнема идващата есен."

    !!!!!!!!!!!!!!!
    Ани! Прекрасна си! Редиш ме толкова отдавна и винаги е вярно!
    Благодаря ти!


    "съзвучни" са... "дъжд" съм...
    Благодаря Ви!


  • страхотно !
  • Много е хубаво!!!
  • дъжд си!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...