когато в полунощ
заглъхва вятър
послушай шепота ми
стичащ се
в съня...
по
пясъка
отмерващ тишината
по
стъпките на лятото...
замрели
в есента...
...
послушай птиците
раздрали тишината
и сенките послушай –
търсещи плътта...
когато в полунощ
заглъхва вятър
когато ражда се
от воплите
деня...
...
и никога не ме докосвай по ръцете!
... защото искам
в песен
да тека...
защото те творя
по себе си –
нетленно...
защото всеки път
звучи
тъга...
© Бехрин All rights reserved.