5 ene 2010, 17:47

Когато в твоя поглед се препъна

899 0 6

Когато в твоя поглед се препъна

и мисълта от спомени горчиви,

като от чаша свършила до дъно,

досадно във главата ми се впива...

 

Когато, задушен от тежки думи,

опитвам да поема дъх отново,

изслушал обвинения безумни,

разяждащи гръдта като отрова...

 

Когато с гръм вратата се затвори

и стъпките затихнат надалече...

Аз знам - дори и да си проговорим

раздялата е неизбежна вече...

 

Когато в твоя поглед се препъна,

аз вече знам – достигнали сме дъното...

 

4/1/2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много добро
  • да се препънеш в нечий поглед...
    страхотно е!
  • Когато в твоя поглед се препъна,
    отчитам само пулсовете на сърцето ти,
    и както вятър струните опъва,
    се стичат черни сълзи по лицето ми.

    Когато задушена с гняв се мъча,
    да превъзпитам твойто мъжко поведение,
    душата уморена тъжно влача,
    а върху устните напират откровения!

    Когато с гръм вратата се затвори,
    аз искам само да ме хванеш за ръката,
    и да изтриеш всичките раздори,
    и да изтриеш болката и самотата.

    Когато в твоя поглед се препъна,
    там в дъното усещам, че сме двамата,
    защото дъното начало е за новото,
    което нежно ще лекува раните!

    (което следва кислорода над водата)

    Съжелявам, дойде ми отвътре! Нямаше как да не ти го напиша ..
  • "Убива ме такава пустота.
    Една и съща вечно топла къща.
    И никой не отива по света,
    и никой от света не се завръща.

    Убива ме такава пустота.
    Една и съща вечно топла къща.
    Единственото нещо на света,
    което в стихове не се превръща."
    (Христо Фотев)

    За много години, Джорджи!

  • Браво! Присъединявам се към мнението на Мариана!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...