Когато в твоя поглед се препъна

Поезия » Философска

903 0 6

и мисълта от спомени горчиви,

като от чаша свършила до дъно,

досадно във главата ми се впива...

Когато, задушен от тежки думи,

опитвам да поема дъх отново,

изслушал обвинения безумни,

разяждащи гръдта като отрова...

Когато с гръм вратата се затвори

и стъпките затихнат надалече...

Аз знам - дори и да си проговорим

раздялата е неизбежна вече...

Когато в твоя поглед се препъна,

аз вече знам – достигнали сме дъното...

4/1/2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mango (Лео Ноел)

много добро

2010-01-07T17:27:13+02:00
ananel (Нелиса)

да се препънеш в нечий поглед...
страхотно е!

2010-01-06T19:04:12+02:00
lucky_baby (Пауаа)

Когато в твоя поглед се препъна,
отчитам само пулсовете на сърцето ти,
и както вятър струните опъва,
се стичат черни сълзи по лицето ми.

Когато задушена с гняв се мъча,
да превъзпитам твойто мъжко поведение,
душата уморена тъжно влача,
а върху устните напират откровения!

Когато с гръм вратата се затвори,
аз искам само да ме хванеш за ръката,
и да изтриеш всичките раздори,
и да изтриеш болката и самотата.

Когато в твоя поглед се препъна,
там в дъното усещам, че сме двамата,
защото дъното начало е за новото,
което нежно ще лекува раните!

(което следва кислорода над водата)

Съжелявам, дойде ми отвътре! Нямаше как да не ти го напиша ..

2010-01-06T13:15:53+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

"Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
И никой не отива по света,
и никой от света не се завръща.

Убива ме такава пустота.
Една и съща вечно топла къща.
Единственото нещо на света,
което в стихове не се превръща."
(Христо Фотев)

За много години, Джорджи!

2010-01-05T23:26:45+02:00
katkatkat (Катя)

Браво! Присъединявам се към мнението на Мариана!

2010-01-05T18:39:07+02:00