29 nov 2008, 22:00

Когато вече късно е

1K 0 3
Ще търсиш само мене -
неизчерпаемата моя топлина!
Ще дойде и за тебе време
да се скиташ в пустота!

Когато вече късно е...

Аз вече съм студена, мрачна.
Твойта същност взех - ти моята.
Душата ти съвсем прозрачна,
въплътила се отлично в ролята

на слаба и ненужна вещ,
разкъсана и бледо очертана,
ще догаря като мокра свещ,
защото ще остане неразбрана.

Но знаеш - вече късно е!

Всичко е така неправилно и криво,
ти истински усещаш и желаеш,
сърцето смачкано - почти е живо!
Сега какво било е, знаеш...

А ужасно късно е...

Мене няма ме - от болка излинях.
Измръзнах, а вървях през ада.
Безсилна във ръцете ти изтлях,
като искрица над любовната ни клада!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....