Когато вече късно е
Ще търсиш само мене -
неизчерпаемата моя топлина!
Ще дойде и за тебе време
да се скиташ в пустота!
Когато вече късно е...
Аз вече съм студена, мрачна.
Твойта същност взех - ти моята.
Душата ти съвсем прозрачна,
въплътила се отлично в ролята
на слаба и ненужна вещ,
разкъсана и бледо очертана,
ще догаря като мокра свещ,
защото ще остане неразбрана.
Но знаеш - вече късно е!
Всичко е така неправилно и криво,
ти истински усещаш и желаеш,
сърцето смачкано - почти е живо!
Сега какво било е, знаеш...
А ужасно късно е...
Мене няма ме - от болка излинях.
Измръзнах, а вървях през ада.
Безсилна във ръцете ти изтлях,
като искрица над любовната ни клада!
неизчерпаемата моя топлина!
Ще дойде и за тебе време
да се скиташ в пустота!
Когато вече късно е...
Аз вече съм студена, мрачна.
Твойта същност взех - ти моята.
Душата ти съвсем прозрачна,
въплътила се отлично в ролята
на слаба и ненужна вещ,
разкъсана и бледо очертана,
ще догаря като мокра свещ,
защото ще остане неразбрана.
Но знаеш - вече късно е!
Всичко е така неправилно и криво,
ти истински усещаш и желаеш,
сърцето смачкано - почти е живо!
Сега какво било е, знаеш...
А ужасно късно е...
Мене няма ме - от болка излинях.
Измръзнах, а вървях през ада.
Безсилна във ръцете ти изтлях,
като искрица над любовната ни клада!
© Ива All rights reserved.
На мен ме хареса 
