Когато вече късно е
Ще търсиш само мене -
неизчерпаемата моя топлина!
Ще дойде и за тебе време
да се скиташ в пустота!
Когато вече късно е...
Аз вече съм студена, мрачна.
Твойта същност взех - ти моята.
Душата ти съвсем прозрачна,
въплътила се отлично в ролята
на слаба и ненужна вещ,
разкъсана и бледо очертана,
ще догаря като мокра свещ,
защото ще остане неразбрана.
Но знаеш - вече късно е!
Всичко е така неправилно и криво,
ти истински усещаш и желаеш,
сърцето смачкано - почти е живо!
Сега какво било е, знаеш...
А ужасно късно е...
Мене няма ме - от болка излинях.
Измръзнах, а вървях през ада.
Безсилна във ръцете ти изтлях,
като искрица над любовната ни клада!
неизчерпаемата моя топлина!
Ще дойде и за тебе време
да се скиташ в пустота!
Когато вече късно е...
Аз вече съм студена, мрачна.
Твойта същност взех - ти моята.
Душата ти съвсем прозрачна,
въплътила се отлично в ролята
на слаба и ненужна вещ,
разкъсана и бледо очертана,
ще догаря като мокра свещ,
защото ще остане неразбрана.
Но знаеш - вече късно е!
Всичко е така неправилно и криво,
ти истински усещаш и желаеш,
сърцето смачкано - почти е живо!
Сега какво било е, знаеш...
А ужасно късно е...
Мене няма ме - от болка излинях.
Измръзнах, а вървях през ада.
Безсилна във ръцете ти изтлях,
като искрица над любовната ни клада!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени
На мен ме хареса 
